12,00

Къпят се врабчетата във прах,
сухи и задъхани, и сиви.
Аз съм този ден едно от тях
и не помня накъде отивам.

Сенките се свиват на кълбо,
лягат под дърветата и дремят.
Искам сън, дъждовен и дълбок.
Искам чаша хладно нощно време.

10 thoughts on “12,00

  1. Их че хубавоо!
    А пък аз –

    Под това небе от прах и жар
    гущерче съм, припнало на камък.
    Гръбчето ми – с шарки от пожар,
    на петна от пепел и от пламък.

    Глътка хлад? Не ми е нужна тук.
    Знаете, че имам здрава кожа.
    И така, напреки и напук,
    слънце търся, да се уталожа.

    🙂

  2. Много е приятно и унася като мелодия без звук!!!

  3. Прилича на любимото ми хайку 🙂

    Дъжд пролетен.
    А те не забелязват, че затворено чадърчто държи
    и все така унесни приказват.

    А може да е и заради коментарите 🙂

  4. Хахаха 🙂
    Може ли да припиша правописните грешки на напрежението в офиса, или няма да ми повярвате?

Вашият отговор на Svetlina Отказ