Къпят се врабчетата във прах,
сухи и задъхани, и сиви.
Аз съм този ден едно от тях
и не помня накъде отивам.
Сенките се свиват на кълбо,
лягат под дърветата и дремят.
Искам сън, дъждовен и дълбок.
Искам чаша хладно нощно време.
Мария Донева
Къпят се врабчетата във прах,
сухи и задъхани, и сиви.
Аз съм този ден едно от тях
и не помня накъде отивам.
Сенките се свиват на кълбо,
лягат под дърветата и дремят.
Искам сън, дъждовен и дълбок.
Искам чаша хладно нощно време.
Мария Донева 
…
Их че хубавоо!
А пък аз –
Под това небе от прах и жар
гущерче съм, припнало на камък.
Гръбчето ми – с шарки от пожар,
на петна от пепел и от пламък.
Глътка хлад? Не ми е нужна тук.
Знаете, че имам здрава кожа.
И така, напреки и напук,
слънце търся, да се уталожа.
🙂
ти си их че хубаво!!!
Много е приятно и унася като мелодия без звук!!!
много е топло
Прилича на любимото ми хайку 🙂
Дъжд пролетен.
А те не забелязват, че затворено чадърчто държи
и все така унесни приказват.
А може да е и заради коментарите 🙂
бъра-бъра-два-чадъра 🙂
Хахаха 🙂
Може ли да припиша правописните грешки на напрежението в офиса, или няма да ми повярвате?
може 🙂
много е хубаво… много ми е драго – открих те 🙂
Дааа, имам си блог и виж – домакинствам 🙂
Здравей, Николай!