Днеска ни изпраха всичките
и със щипки за ушичките
на въжето ни провесиха.
Баните не ни харесаха –
наводниха ни кратуните,
влезе ни сапун в муцуните –
бонукс, монукс и персил.
Пате от поливинил
за другарче не получихме.
Плуването не научихме!
Капем жално по терасата,
памперсът не ни е в класата…
Плюшът се суши стоически –
случай на терор класически!
Гледката на такъв плюшен простор ми е странно позната. Такава многоцветна и весела-наивно добра. С дъх на деца. Дали няма да се върне онова време отново някога.
да, когато дойде бебето. или пък неговото бебе. по реда си 🙂
или просто когато дойде другото лято? а? :)))
Ах, следващото лято! А може би не е лошо отдалече да помечтае човек за разни неща. Току виж се сбъднали. Благодаря за идеята!
Само снимка липсва! 🙂