1
Когато дотъче килима,
ще трябва да го изостави –
да го постели под краката
на някой преживяващ мъж,
с професия, с достойно име.
Когато дотъче килима,
ще стане най-обикновена,
спокойна, със съпруг и къща.
Ще си отдъхне най-накрая,
ще си отспива до насита,
и ще сънува, че тъгува,
че някой стар познат се връща.
2
А той я търси, той копнее –
макар че не е срещал нея,
жената със коси от прежда,
която никой не поглежда.
Тя се е скрила вътре в стана
и сякаш цяла е втъкана.
в килима. Нещо обещава
и нещо иска. Отминава.
Той цяла нощ претърсва мрака,
защото знае – тя го чака.
Мария Донева
Мария Донева 
Жените с коси от прежда са особено привлекателни за професионалистите с достойно име. :-)))
Страхотно стихотворение, както винаги!!! Поздрави!
еее
здравей! :)))
Страхотно! Къде ги тези Пенелопи… Знаеш ли, тя била българка, и когато Одисей се върнал от „сеитба“ и казал- Пено, Пено… нещо ти лопа, та станала Пенелопа!
Днес по е актуална Сашка с прашка, а другата от стана и хармана, е за митовете и легендите.