Обуто със сандали от трева,
върви си слънцето и лайка ръси.
Такъв неделен, весел юнски свят
съм виждала, но само във съня си.
Такъв зелен, и жълт, и син, и бял,
на капки, на цветчета и на точки.
И слънцето с пилотския си шал,
което скача дама върху плочките.
Една несериозна синева,
която всичките ми грижи грабва.
Ще си запазя малко от това,
защото сигурно ще ми потрябва.
Мария Донева 
Мария, въпреки, че се познаваме задочно и от разстояние:-) не мога да се стърпя да ти кажа, че пишеш страхотно!
Чета стиховете ти с голямо удоволствие..това юнско стихче сякаш описва мои преживявания:-)
Благодаря! Все такива преживявания да имаш, Сребрена 🙂
„Обуто със сандали от трева,
върви си слънцето и лайка ръси.“
прекрасно 🙂
Поздравления!
Благодаря 🙂
Защо не можеше винаги да е такова времето, а? 🙂
за да не можем да му се наситим ;))
точно така се получава на практика 🙂
Oh,Lubimo e i tolkoz milo tui junsko stihche `det` si satvorilo:*
:)))))))
И аз ще си открадна от деня .
Ще ми потрябва в дните зимни
когато даже и съня
не сътворява топли дните земни.
🙂
Pingback: Ооооооо, да! « Мария Донева
да, ама то… всяко чувство отминава!
не съвсем, не съвсем…
Мария,пропуснала съм месец май,а е любим мой, той.Обичам времето,което създаваш!Благодаря!
ех, че мило 🙂 благодаря!
Невероятно стихотворение, Мария – звучащо ми , като есе написано красиво за месец Юни ….
Разплака бабите. Благодаря.
По-добре аз, отколкото НЗОК, ЕВН и ВиК 🙂