Лятото не мигва нощем,
после дреме в автобуса.
Слиза, хубаво и рошаво,
и забравя да закуси.
То часовници не носи.
Губи фотоапарата си.
С интерес разглежда босите
смешни пръсти на краката си.
Смее се, и се смущава,
и от всяка сянка трепва.
Лесно се сприятелява,
след това тъжи свирепо.
Лази като буболечка –
сок от праскова към лакътя.
Топло като хляб, препечено,
как да не обичаш лятото?
🙂
Мария Донева 
Да му се прииска на човек прасковен сок по лакетя. И по брадичката – непременно !!! Уникален стил на писане – красив, като лилав минзухар в керамична чаша :)!!!
тъмносиня! 🙂
Чудно-чудесно! Прасковено-прекрасно, рошаво-меко:))) Не мога да се сдържа и го пускам на дувара си във ФБ! (Ако имате възражения, Мария, моля, споделете ги – веднага ще се съобразя!)
имамммм… как се казва обратното на възражения?
поздрави!
:)))
Красота 🙂
ех… 🙂
след като прочетох това na стената на общ приятел във ФБ, трябваше да си открия сметка и тук – не устоях! ПРЕКРАСНА, топла поезия! Поздравления и … малко завист : ) Описвате ме по-добре, отколкото аз съм се описвала! Както казва Фългъм, „We’re all a little weird. And life is a little weird. And when we find someone whose weirdness is compatible with ours, we join up with them and fall into mutually satisfying weirdness—and call it love—true love.“ -Robert Fulghum 🙂 Фенка съм Ви от днес! А това като се случи с мен, най-често е завинаги … : )
колко мило, колко сладко 🙂
благодаря за милите думи от сърце 🙂
Привет на лятото и на веселото стихче
еххххх….колко е хубаво….колко е хубаво….щарено и въздушно…и страдащо….както винаги…честито лято…
Урааа!