Не помнеха кога ли беше
последната им среща,
но днес от сутринта валеше
очакване за нещо.
Спокойствието и умората
веднага се познаха.
Между тревогите и хората
докоснаха се плахо.
И грижите им се измиха.
Дойде им настроение.
Едно във друго се сглобиха
като стихотворение.
Усмихнатият, тих следобед
с опашка им помаха.
Спокойствието и умората
прегърнати заспаха.
Мария Донева 
Браво, Мария!!! Страхотно е!!! Ех, дано се видим на някой твой концерт ;-))))
мой?! мой?!?!
Така тръгват слуховете. 😉
Едно от най-любимите ми твои стихчета.
Pingback: Усталость и успокоенье « Мария Донева
Pingback: Модерна поезия? Това го мога! « Мария Донева