Малка западна тераса…

Автор Мария и ТТ
четвъртък, 18 октомври 2007
(диалог)Мария до ТТ: (към 16:45)
Малка западна тераса
със котлон и стол на нея.
Със разнежена гримаса
тук на слънчице се грея.
И съседите се карат,
и ютия май че съска.
Есента ще я изкарам, но
що ще чиня аз зимъска?

ТТ до Мария: (17:42)
Слушай, намери буркани
стъклени и празни.
И нареждай там отбрани
зеленчуци разни.
Ала ако няма камби
и е калпав боба,
или друго няма, знам ли,
и не ти е сгода –
слънчицето милостиво,
спомените звездни
съхрани за дните сиви.
Много са полезни!

Мария до ТТ: (18:00)
Поспах си на терасата,
но после стана хладно,
а задникът изтръпнал ми настина.
А пък от есемеса ти
почувствах, че съм гладна,
и се прибрах за лов на витамини.

ТТ до Мария: (18:35)
С материя духът се храни.
Материята дух не ще.
И няма как да станат рани
посредством някое кюфте
по кожицата на душата.
Изобщо, ясни са нещата.
Да бъдат римите пред скоба
и да вървят куплетите
зависи от праза и боба.
И броя на котлетите.

Мария до ТТ: (19:00)
Душата иска си храната,
и чесането по гърба,
и шляпането във водата,
и ходенето по ръба,
душата си изисква грижи,
че ако нещо й се случи,
да има сили да се движи,
и нови номера да учи.

Мария и ТТ, 18.10.2007

Вашият коментар