| Автор Мария и ТТ | |
| четвъртък, 11 октомври 2007 | |
| (диалог) ТТ до Мария: Бебетата нямат минало. Ала в сънищата, значи, бъдещето е преминало, та се смеят или плачат. Мария до ТТ: В бебетата се намира, обло и сънливо, времето. И сърцето ти замира, на ръце като го вземеш. ТТ до Мария: Гледаш го, почти изтръпнала – страх и жажда да го имаш. Искаш радост непомръкнала. Искаш да не дойде зима. Мария до ТТ: Някой дребен, който лани бил е само странна мисъл с шепа пръста ти да хване и светът да има смисъл. ТТ до Мария: И размирното огнище в мозъка да позатихне. Просто е. И сякаш нищо – някой да ти се усмихне. |
Мария Донева 
Чудни сте!!!!
Това много го обичам 🙂