щастливо и зло :)

Увяхнала сянка на репей,
листа, като карти размесени.
От мъка по мене се цепи
бодливата кожа на кестена.

И локвите бавно се пълнят
със чай от отровни растения.
В очите ми кратко покълва
щастливо и зло настроение.

Това е стихче от „Сбогом на читателя“. Аууу, от 1995… Разглеждам си я сега, и мисля тия дни да сканирам хубавите рисунки на моя скъп приятел арх. Петър Бакърджиев и да ви се похваля с тях.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s