Владо Любенов

За мен:
Роден съм на 21 август 1961г. в София. Работя като адвокат и имам две деца на 7 и 22 г.
Моята поезия можете да прочетете в интернет на адрес: http://www.vladolubenov.com

За „Бялата ръкавица”:
За мен трубадурският двубой е едно чудесно приключение. Още повече, че ще бъде с красива жена, което е твърде вълнуващо. Това не ме притеснява. В стиховете ми има толкова много женски черти и чувства, че дори да загубя двубоя, надявам се с нея да станем добри приятелки.

За моя секундант:
Тя се казва Габи Генчева и е родена на брега на Черно море. Автор е на проза. През м. май предстои премиера на втората й книга „Рокля за двама”, разкази, в литературен тандем с Владо Любенов. Това не е случайно. Тя има верен усет към словото, чувство за драма и характер, на който може да се разчита. Имам й пълно доверие и затова я избрах за мой секундант в двубоя.

За Мария Донева и нейната поезия:
Изправен съм на дуел не просто срещу жена, която да ухажвам или унижавам и така да се надявам на победа, а срещу дете, което, учуден и прехласнат, мога само да приемам и закрилям. Дори недостатъците на детето са прекрасни, когато това е Мария Донева. Това изобщо не може да бъде двубой, и ако има някаква радост от срещата, то е в удоволствието да си поиграем на поезия и да бъда победен, без да се предавам и без да се сърдя.
Защото си представям, че само като момче мога да се изправя срещу нея…

БЕЛЕГ

Бях на шест,
когато тя ме ухапа по бузата.
Изпищях в анапест,
и се мушнах на баба под блузата.

Настрана
тя мълчеше в уплаха под плитките, –
много малка жена,
победила за първи път в битката.

С нежен пух
покрай нас зашумяха тополките,
но тогава не чух,
скрит на тъмно, отдаден на болката.

С детска жал
дълго плаках и бърсах нослето,
в онзи миг несъзнал,
че обиден в мен плаче поета,

до смъртта
че ще нося аз белег на бузата, –
малка чиста луна,
от красивите зъбки на музата…

Владо Любенов