Мария Донева
Визитка: Автор на стихосбирките „Сбогом на читателя”, „Празнината мегу нас”, „Има страшно”, „Прикоткване на смисъла”, и на книгата „50 години старозагорско куклено изкуство”. Работи в театъра на Държавна психиатрична болница – гр. Раднево като драматург и режисьор. Драматург на ДТ „Гео Милев” – гр. Стара Загора.

За мен
Стоманени нерви и воля желязна щом имаш – магнитните бури те дразнят. Но аз – дунапренено, меко човече – от грижи такива съм много далече.

За живота ми
Аз живея в резерват зад невидими стени. Тук страхът не е познат. Не прииждат новини. Обкръжена от предмети, мисля мислите си стари, от места любими взети. Чаят диша нежни пари. Моделирам всяка дума. Любовта ме обикаля със походката на пума. Идва, за да я погаля. Някакви мъниста нижа, в дом, населен само с мене. Самотата ми се грижи и ме пази. Защитена, в топъл и заоблен свят без внезапни новини, в моя личен резерват със невидими стени.

За думите
Знам си, че използвам често „топло, кротко, тихо, меко“. Само малко ги размествам, и ги поразбърквам леко, но каквото и да кажа – все е някакво подобно. Аз не се тревожа. Даже си ми е съвсем удобно. Имам тиха, мека къща; топли хора, кротки вещи. Има кой да ме прегръща. Трябва ли ми друго нещо?

За поезията
Трябва със перо да галиш всяка дума, всяка мисъл, да я гледаш благодарен – хубава като изписана. На прозореца отворен като кацне, да не дишаш – с дъх за да не я изплашиш, и със дъх да я запишеш. Да я гледаш във очите и почти да я отгатваш,
без да знаеш, щом отлита, ще ли долети обратно.

Към опонента ми
На нашето поприще състезанията нямат особено дълбоко значение, но за удоволствие на публиката ще приема предизвикателството. За да бъде всичко почтено и справедливо, предлагам да вляза в двубоя с една вързана ръка и с едно закрито око.