Поканиха ме да представя книжката
една година след излизането й. Аз им викам – да не е представяне, а рожден ден, може да получа подаръци 🙂
И беше много хубаво. Нямаше артисти, нито някоя умна глава да говори мъдрости за прикоткването като такова, ами аз четох стихотворения. Много, много стихотворения. Около 40 минути, ама те са къси, значи – много.
Хората се усмихваха и мисля, че всичко беше добре.
Дойдоха любими приятели, а също и напълно непознати хора. Там беше и кака ми, аз най-много се притеснявах какво ще каже тя (тя гледаше, както се гледа първородно внуче на рецитал в детската градина)
Имах много цветя и се чувствах като булка, или като учителка от първи до трети клас на първия учебен ден.
Много ги обичам тия работииииииииии!
А ето тук няколко снимки.
А Ан, която е приказно-чудесна, ме научи как да поставям линкове 🙂