Ванилия. Канела.
Кора от портокал.
Мирише на неделя.
До късно си стоял
и се събуждаш бавно.
Кафето е разкошно.
Денят потегля плавно.
Какво ти трябва още?
Мария Донева
Ванилия. Канела.
Кора от портокал.
Мирише на неделя.
До късно си стоял
и се събуждаш бавно.
Кафето е разкошно.
Денят потегля плавно.
Какво ти трябва още?
Мария Донева 
ммммммммммммммммммммммммммммм – направо стана Коледа ин май майнд
хубавичко, а? 🙂
може ли и шоколад-лад-лаад ;))
даже е задължително!
Това стихче определено не ми харесва! Има една такава нотка на изкушение и прилъгване. Приисква ми се да се задомя. Не пиши повече такива.
уф, чак и на мене ми се приисква 🙂
хахаха, пък аз почнах да искам да си оставам вкъщи в неделите вместо рано рано да хуквам да дейностя
именно, именно, именно! 🙂
Pingback: Я да не ми пипаш стихотворението! « Мария Донева
На мене лично и една чаша вино! Шегувам се, но е вярно!:)
Поздрав за хубавия стих!
виното – по към обед 🙂
Време му е – и на деня, и на времето, и на виното!;)
.
аха, червено. само че вечер 🙂
prekrasno!!!!!!!!!
неделно 🙂