Всеки, който пише, пише
най-красивото възможно.
Някой – просто както диша,
друг – изискано и сложно.

Всеки пише както знае,
с мисъл и въображение.
Вложиш ли душа, това е
пост, молитва и служение.

После с други странни хора
се събираш да четеш,
дишаш със гърди разтворени,
правиш нещо както щеш.

Даже да не се получи
точно както е мечтано,
да излезе, че е скучно
и родено твърде рано,

хрумването да зяносаш
и профукаш, или пък
толкова да го преносиш,
че да стане запъртък,

даже и да те разнищят,
имаш своята победа:
отвоювани от нищото
четири красиви реда.