Август, пълноценно летен –
пълноводен, пълноцветен,
пълнозърнест, с пълна чаша…
Аз се крия и се плаша,
тясно ми е и горчиво,
ледено студено, сиво,
а пък и по-зле ще става…
Август ми се подиграва.
Вирнал е зелени клони,
със звезди като с пагони
небесата маршируват,
и смокините издуват
захаросани кореми.
Като планини големи
се притурват страховете.
Вързани на възел двете –
слънчевият ден с бедата,
лятото и самотата,
тайният копнеж и краят…
Билки и цветя ухаят,
облаците се разпухват
и глухарчета избухват,
и сред всичко, плътно, слято –
август, чернота и лято.
Мария Донева
Мария Донева 
Надявам се и се моля чернотата постепенно да се разсее и следващите августи да идват като от старите ти стихотворения. Моля се не само заради теб, но и защото имам нужда да знам, че се разсейва…
PS Предизвиквам те. 🙂 https://www.reddit.com/r/schnauzers/comments/1mojt7h/i_want_to_share_a_beautiful_silver_boy_that_i/
Най-напред ще стане по-зле и още много по-зле.
Не се ли страхуваш от силата на думите да отприщват реалности?
Честит имен ден! Да си закриляна от Богородица и да се разпръскват тъмите… Ти поне си от хората, които излъчват обич и тя се отразява обратно към тях, умножена на n-та степен. Нищо не разгонва тъмите по-добре от обичта. 🙂
Честит имен ден на нас!
Благодаря! ♥