То е като морска болест,
без да си пътувал.
Лоша вест, която знаеш,
без да си я чувал.
Нещо някъде се счупва,
микроскопски дребно.
Всичко е, каквото беше,
но не е вълшебно.
Нежността пресъхва рязко,
милостта престава.
Планове, мечти, надежди –
нищо не остава.
Ден след ден докопваш някак
някаква отсрочка.
Мислиш тежко. Търсиш смисъл.
Смисъл няма. Точка.
Мария Донева
Мария Донева 
Преди да си отиде майка ти, е дошъл синът ти. Преди да си отидеш ти, чрез него ще дойдат други хора, в чиито светове ще присъства твоят свят. Дори и само като ехо. Вградени сме сред хора и сред смисъл. Понякога го губим, но той си е там и ни чака да минем през ада. Вярвам. че пунктуацията ти накрая не е окончателна.
И не е само това. Тука една чета хора чакаме на теб дъждът пак да ни сипе глътка златиста и лилава. 🙂