Моят ангел има слаби ангели
и се влюбва сто пъти в минута.
Наминава, за да го погаля,
и заспива като бебе в скута ми.

После литва. След това го няма.
След това е гузен и наплашен.
После радостта му е голяма.
После се забърква в разни каши.

После идва гладен и безсилен
и разказва врели-некипели.
Той е в правото си да помилва,
да превръща делника в неделя,

той със всичко земно е наясно,
оптимизмът му е просто дивен,
той е нещо светло и прекрасно,
но е точно като мен наивен.