Имам нова книга. На 19 февруари ще излезе от печат любовната поема „Писмото на мравката“ с нечувано красиви илюстрации от Елена Панайотова, със знака на ИК „Жанет 45“ и с нещо важно за казване на хората, които искат да се влюбят и на хората, които вече са се срещнали и ще се обичат цял живот.
Ето:
По този повод ми дойде на ум нещо. Проверих и да, вярно е. Гледайте сега какво съвпадение се случи при мен.
Първата ми книга в Жанет 45 „Има страшно“ излезе през 2005 – преди 19 години.
От тогава до сега, заедно с мравката, съм написала 19 книги, издадени там.
А също станаха и 19 книги на Джулия Доналдсън, които съм превела и са излезли в Жанет 45.
19 – 19 – 19! Чудо!
Обаждам се мигом на Гери да й кажа за съвпадението и да я питам кога да очакваме новата книга, а тя ми вика: Преди малко проверихме. Ще излезе на 19 февруари!
Едно голямо и празнично чувство ме е обзело и съм толкова благодарна. Искам да кажа на Божана Апостолова и на Манол Пейков колко важно е за мен, че толкова години работим заедно, точно с тези колеги и приятели.
Хайде, още пет пъти по толкова, и после ще видим 🙂
Мария Донева 
Чакам с нетърпение книгата! Поздрави, Мария!
На добър час и още толкова щастливи съвпадения!
НА ДОБЪР ЧАС И ОЩЕ ТОЛКОВА ЩАСТЛИВИ СЪВПАДЕНИЯ!
Всичко Добро да Ви срещне, да Ви последва, да Ви прегърне и да остане с Вас, мила Мария! …и много радостни души да прочетат страниците на новата Ви книга!
Благодаря!
Обичаме ние Доневата Мария, понеже е истинска плодородна стихия –
понякога морска, понякога земна, но винаги много и страшно вълшебна.
Със реч симфонична, тетива от сто струни, със цяла палитра от най-точни думи,
със карта в мащаб едно към сто милиона, тя разтяга сърцата ни като акордеони…
Да, думите нейни на мънички капки – от дъжд, от роса, от сълзи по тетрадки,
се вливат на цели реки във душата, океани дълбоки отприщват обратно.
Така благодарни сме ний на съдбата, че щедро погалила е на поета сетивата,
че с нас си споделя от нейната лодка и днес сме на морска нечовешка разходка.
За любовта гола и пряма, и боса, за всякакви житни житейски въпроси,
за малките стъпки и големите крачки, за трудните и неразрешими задачи,
за мравката с бялата рокля и чувства, за шишето, пълно с епистоларно изкуство,
за рисунките щури на една малка таверна, за книгата ведра, и дълбока, и щедра…
Ехааа
Кой е авторът на тази ода?