Със скорост десет метра за две минути, тича:
– Не съм ти казал днеска, те много те обичам!
Изобщо, напоследък набляга на десерта.
– Забравил си кюфтетата!
                                            – Ох, да ти имам дерта.
Личи ли си, че цял ден изкарах по пижама?
Удобна е, широка…
                                    – Преоблечи се!
                                                               – Няма!
И без това след малко отивам да си лягам.
– Ти преди малко стана!

И аз какво се впрягам…
Изобщо, много работи са вече без значение.
Животът е по-лесен със ведро настроение.
Животът… Абе, имам какво да премълча.
Дано успея само със грам да облекча,
да стопля, да нахраня, да кротна, да завия.
И никой да не чуе, започна ли да вия.
И да не се препъне, когато се затича:

– Аз преди малко казах ли ти? Много те обичам!