Непоносимо ми е, че аз си изпълнявам задълженията, животът тече и на повърхността няма дори концентрични кръгове, водата не е размътена. Всичко ми изглежда като шарена имитация на нормалност. Все едно един свят не е изчезнал, все едно никога не го е имало.

Ето препоръката ми за четири книги, в които да се потопите и да забравите това, за което не ви се мисли. Книгите поне не се преструват, че са нещо различно от имитация на имитацията и така стигат до самата истина, само че от другата й страна.

„Еуфория. Роман за Силвия Плат“, Ерин Кулхед.

В „Сега“: Спасяването на Силвия Плат

Ето тук – епизодът от подкаста „За книгите“, ако не ви се чете, а ви се слуша. Не е едно и също на двете места:

В подкаста: „Еуфория“ от Елин Кулхед

„Екстазис“, Радослав Бимбалов

Любовта като билет до смъртта и обратно

„Рапсодия“, Мичъл Джеймс Каплан

„Когато свиреха, ангели прелитаха между сърцата им“

„Норвежка гора. Всичко за цепенето, подреждането и сушенето на дървата – и за душата на огъня“, Ларш Мютинг

В „Сега“: Как да си осигурим най-доброто отопление за зимата

В подкаста: „Норвежка гора“ от Ларш Мютинг