То стана малко нещо като „Мило дневниче“ с книги, но какво да направя, така минават дните ми, или поне тази част от тях, която е за пред хора.
За книжките, които преведох през януари, ще напиша тук, когато ги публикуват. Има за динозаври, еднорози, русалки, тигри, пингвини и още доста други животни. Може би трябва да спра да казвам, че съм детска преводачка, и да започна да се именувам „ветеринарна / зоо преводачка“.
Във вестник „Сега“ (умът ми отказва да приеме, че не е вестник, а сайт) тази седмица разказвам за две книги, които си приличат само по това, че са интересни.
Първата е „Нулева гравитация“ на Уди Алън. Ако и вие като мен го обичате от „Ако импресионистите бяха зъболекари“ насам, няма да ви разочарова.
Статията е тук:
https://www.segabg.com/category-culture/udi-alun-izdiga-murmoreneto-na-kachestveno-novo-nivo
Другата книга е поредният удар в десятката на издателство „Бениториал“ – епичната история „Порцелановата кукла“ от Кристен Лъш, която ще ни забърка в тайни, бягства и любов от бурния 20 век в Русия и СССР.
Статията е тук:
Мария Донева 