Дума проправя си път през езика.
Някой не чува, че аз не го викам.
Нещо във мислите се мержелее.
Ново решение тегне и зрее.
Вие се тъничка пара над плажа.
Блага вест чака кога ще я кажа.
Бледо предчувствие, слънчице зиме.
Няма понятие, няма ли име.
Мария Донева
Мария Донева 
Как на място ми идват стиховете ти! И не за първи път. Вселенска синхроничност! Бисери по пътя!
Благодаря!
Как стават тези работи, а? 🙂