Буквалното четене на стихотворения ражда изчадия като:
– Ти си влюбена!
– Ти не си влюбена!
– Това е писано за мен!
– Това не е писано за мен!
– Защо (не) пишеш за мен?!
– Мъжът ти (майка ти, детето ти, началникът ти, Бог) знае ли?!
– Знам я тази.
На снимката: Франк Гери, гений в архитектурата. Просто така, за обща култура.
Мария Донева 
My girl. 🤓❤️
А не бе! ❤ 🙂
Допускам в определени случаи някои от горните коментари да са верни.
Не е невъзможно, не е задължително и не е интересно.
Защо не пишеш ПОВЕЧЕ за мен? Кога ще ми подариш новата си книга? Нещо нервирана ми се виждаш?!?!`1! (Ловчееее!)
Ооо, ти ще ми паднеш един ден! :*
Тази година вече трябва да го навестя и твоя град, аман вече от безмарийни градове. В разумен срок предварително ще ти пиша да се подготвиш и да побеснееш, така че като ти падна, да бъде интересно!! 🙂