Хора правят песни

В Шумен при „Бодра песен“

Има един такъв вид хора, които са открили любовта на живота си и са се отдали изцяло на нея. Те посвещават времето си да се специализират и да се задълбочават. Изучават всички нюанси. Преследват съвършенството. Те умеят да откриват съмишленици и да увличат след себе си. Предполагам, че колкото повече постижения имат (и не говоря за наградите, които идват или ще дойдат), а за откритията, знанието, миговете, които постигат и споделят – толкова по-самотни стават. До такова високо ниво достигат малцина, затова сигурно се познават помежду си. И вероятно с някои от равните си се обичат, а с други – точно напротив, но се ценят взаимно, защото знаят какво им е струвал изминатият път.
Има такива хора в различни области. Например доктор Толев в психиатрията. Миленка има познати лютиери (представяте ли си – да правиш цигулки, цял живот, и нищо друго, и докато бавно превръщаш едно парче дърво в предмет, който си има душичка, да не знаеш как ще звучи, когато е готово, а и цигулките се раждат с характер, който с годините се променя; и не остаряват, затова лютиерът днес се състезава с всички велики лютиери на всички времена).
Възхищението ме замайва, вижте колко объркано говоря, дано не звуча патетично, но вярвам, че ще ме разберете:
В Шумен имах честта да попадна сред хорови диригенти.
Най-после се запознах с Деница Узунова, диригентката на хор „Бодра песен“. Събрахме се в една зала с нея, хористите, пианистката, която съпровожда изпълненията им, Любомир Денев, който създава музика, и аз (аз съм тази с думите). Беше ми и любопитно, и щастливо, и интересно.
Човек живее собствения си живот и се справя със задачите си, запълва предоставеното му пространство, мери улиците с дължината на собствените си крачки. А после идва един ден, в който съдбата му позволява да се приближи да такива светли личности, че той усеща как се смалява, от център на вселената се превръща в малка, замечтана планетка, която се завърта поне за малко в орбитата на ново слънце. Когато се разделим, пак всички си ставаме единствените незаменими слънца (в собствените си очи главно, нали). Но да се докоснеш до такива творчески, неуморни, добри, светещи хора… Много е хубаво. Много съм благодарна.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s