За стандартното и нестандартното

Мъчи ме една мисъл напоследък… Мисълта за стандарта.

За нормата.

Преди време Веселина Седларска каза нещо, което много ме впечатли. (Всичко, което казва тя, ме впечатлява силно, но това дойде при мен в точен ден и в точен час.)
Беше нещо в смисъл, че писател да се хвали, че чете книги, е все едно хирург да се хвали, че си мие ръцете преди операция.

Обаче някак така стана, че да четеш книги е гордост велика и познавам вече доста хора, които трупат прочетените книги като купчина вършини в селски двор, качват се на купчината и кукуригат от изгрев до залез.
Може би вече съм много, много стара, но помня времето, когато беше нормално да четеш. Нищо необичайно.

То е същото като да пишеш правилно.
Не е повод за гордост да пишеш правилно. Повод за срам е, когато грешиш правописа. Да пишеш правилно е кота 0 и това е нормалното.

Да си ученик и да прочетеш книгата, която учите, е кота 0. Така беше. Сега има училища, в които се пише отличен за прочетена книга. Или дори ако е прочетен поне откъсът, който ще учите.
Има и училища, в които се пише отличен само за присъствие в клас.
То е височайше присъствие – и го казвам без ирония, всяко дете е величество.
И толкова по-жалко, ако не се държи като величество – с цялата благородна естественост и с цялата отговорност, които произтичат от това, и които се проявяват във всяка възраст. Или не се.

И като се започне от запетайката… Тя по форма прилича на зародиш, и аз мисля, че тя е зародишът на културата – в поведение, в отношение към света и хората, зародиш на цивилизацията.

И какво за стандарта? Като не можем да го постигнем, започваме да правим жалки опити да го заобиколим. Ако преди „нестандартно” означаваше нещо свежо и смело, надхвърлящо очакванията и нормата, сега, уви, означава – мъчим се да подскочим, даже ей виж, надскочихме се, ама…
И хайде, народе, на нестандартните представления не от Шекспир, а „по Шекспир”. Осъвременено, та чак засрано. Не ни стига ресурс да направим нещата автентични, затова ги модернизираме.
Авангардно вече значи не водещо, а претенциозно. За по-сигурно – неразбираемо, за да си мисли публиката, че тя е проста.

Нестандартно… Колкото да се тътриш вместо да бягаш е нестандартно бягане, да пееш фалшиво е нестандартно пеене, да пишеш неправилно е нестандартна граматика.
Ами не, благодаря. Не искам.

И много ми е жал.
Но утре ще подобря света по силите си – ще ми позволят да поправя правописа на субтитрите на „Слугинята-господарка”.

🙂

2 thoughts on “За стандартното и нестандартното

  1. :Мария, стискам Ви ръката и благодаря. Вече си мисля, че правописът е изгубена битка. Такава неграмотност се шири не само в училище, но и в медиите. Дълги години работих като коректор в разни редакции и знам за какво става дума. А всичко се гради върху прочетеното. Аз съм на 70 години и с носталгия си спомням за нашето образование. Когато бях студентка – бълг. филология, още в първите часове по практическа граматика разбрах какви прекрасни учителки сме имали в прогимназията и гимназията, те ни бяха дали солидна основа. За четенето да не говорим. Наскоро една млада дама ми каза, че днес не било модно да се чете. Това ме довърши, отказах се да й обяснявам колко е нещастна. Но чуйте само как говорят журналисти, та дори и писатели. Има такива ужасни клишета, че ми се ще да вия от яд. У нас вече всичко се случва – магистрали, реформи, фестивали и т.н Наскоро един много харесван и уважаван от мен писател, майстор на разказа, най-малко 10 пъти каза, че спасението ни днес е в читалищатА. Не ни стигаха училищатА. Е, след като такива майстори на прозата говорят по този начин, какво остава за журналистите, при които изразът „на кой вярваш“ вече е норма Сигурно Ви прави впечатление, че има мода да се пише във фейсбук без точки и запетаи, без главни букви, на фонетичен принцип. Не знам откъде излезе тази мода, авторите са умни и талантливи хора. Много дълъг стана моят коментар, моля да ме извините, в него се оглежда и моето професионално изкривяване, готова съм и аз като Вас да поправям текстове безвъзмездно.

  2. Впечатлих се много от темата, Мария,
    и взех, та написах по този повод едно дълго нещо…
    И понеже май в повече дойде,
    повече така няма да правя, ама никога!
    Обещавам!
    ..

    За остатъчното и оставащото

    То пак е рожба на мисъл, която мъчи. И свързано е със стандарта.

    С нормата.
    Преди време, толкова много време, че дори да си го представим
    – пак усет за непостигнато ще имаме,
    били сме голи, гладни и слаби сред джунглите на пра-Африка
    сред зверове, жадуващи да ни изядат.

    И е трябвало да минат 1 000 000 години, за да се случи нещо.
    Но през тези хиляда хиляди години не сме чакали с глупаво мигащи
    в тъмното очи – научили сме се да правим неща.
    Да палим огън, да създаваме сечива и оръжия, да пеем и рисуваме.
    Да пишем. Пък дори и глупости.

    Преди около 100 000 години сме тръгнали на път.
    Към новото. Та далечното да правим близко, а потайното – известно.
    За да сме спокойни за децата си.

    Пътьом какво ли не сме вършили – добро, но и твърде много – лошо.
    Градили сме, рушили сме, живот сме давали и още повече – вземали.
    Племена, царства и цивилизации бележат изминатото.
    С всички присъщи изобретения, идеи и успехи, срамове и ужаси.

    И изминатото казва всекиму – виж, това не е случайно!
    То е станало, защото в пътя си не само безмозъчно сме крачили,
    а сме измисляли и откривали. Милионократно!
    От безопасната игла и татарското кюфте – до ракетата и компютъра!

    Две важни пътеки
    са ни извели от мрачните и опасни джунгли на прародината ни.

    Първата – да се грижим за околните първом, а сетне за себе си.
    Защото сме стадни същества и пазим стадото, а то – нас.
    Като кошутите – те остри зъби нямат, но имат по-силното – общество.
    И обществото се грижи за тях, и мъничките им кошутчета оцеляват.

    Втората – да развиваме най-силното в себе си – мозъка.
    Мозъкът е най-характерното за вида Homo sapiens.
    Най-перспективното сред пособията ни, най-надеждното и важното.
    С мозък, а не с бицепси сме станали доминиращ вид на планетата.

    Ала днес, за да стигнем до темата с граматиката и запетайките,
    случила се е поредица от доста лоши неща.
    На не-норма.

    Обърнали сме гръб на обществото с инфантилно високомерие.
    Да речем, то първо е обърнало гръб на повечето от нас, днешните.
    Ала навремето Генуа е обърнала гръб на Колумб,
    но той, вместо да се обиди – хопнал се и открил Америка!

    Обърнали сме гръб и на мозъка си с идиотско лекомислие.
    И вместо грижи за него, с фитнес трупаме мускули,
    с диета правим талия, със силикон – цици,
    а с аркансил – мигли. Но зад аркансилените мигли поглед няма.

    И затова, за възмездие – а то, Божичко, винаги идва! –
    получихме присъда да живеем с остатъчното.

    Вместо да градим общество за децата си и мозък за себе си,
    задоволихме се със заместителите, с ерзац , с остатъците…
    И ето, лека-полека молът замени музея, ракията – разговора,
    вибраторът – секса, а „Хари Потър” – „Ана Каренина”.

    И стана така, че Леонардо да Винчи, Гьоте и Айншайн
    са съществували, за да се появи Митьо Пищова.
    Верно, и за насъщния трябва да се мисли – би рекъл всеки.
    Ала Менделеев е печелел от направа на куфари повече
    отколкото от Менделеевата таблица, която е измислил.

    В този контекст, на остатъчното, в което сме и което сме,
    в свят, където най-важно е да купуваш и заради това – да продаваш,
    упадъкът на граматиката и запетайките, и на вси възможни стандарти
    е неизбежен – щом нормата е вече погазена.

    Едно стандартно решение на нестандартната ситуация…

    И тогава, както му прилича на всеки остатъчен човек,
    ще изскокне пред нас примамката – „бори се за оставащото!”…
    А какво е това, оставащото?… Колко е?… Къде е?…
    Ми, не знам и не ме интересува… Кучета го яли оставащото!

    Ето това си мисля аз по въпроса, Мария!…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s