Топло е – като за зима.
Слънцето през зъби свети,
а по улиците има
главно гарвани проклети.
Между тях една надежда
гламава – стои и гука.
Заради това, изглежда,
все пак се живее тука.
И градът я чу и живна,
и гневът му поразмина –
заради една наивна
топла топка перушина.
Мария Донева 
Прекрасно светло стихотворение!
Ще копирам връзката и ще го сложа фейсбук профила си.
Хубав ден!
Благодаря 🙂
Чудесно!!! Свети и топли мрачния февруарски ден! Благодаря, Мария!
Дните стават все по-дълги, то се вижда!
Подобряваме се.
Поздрави!
Много хубавко слънчище!
Продължавай да ни огряваш,топлиш и подсказваш, че има надежда, вяра и любов.
Благодаря ти Мария!
Аз благодаря 🙂