Копнея за живота ти. В мъгла е всеки ден,
във който се събуждаш в леглото си без мен.
Тогава се превръщаш в далечен непознат
във непозната къща. И ме измъчва глад
за буквите в писмата, за твоето кафе.
Прахът, покрил нещата с прозрачно кадифе,
и как ли ги подреждаш… Загадка е голяма
различно ли изглеждаш, когато мен ме няма.
Спокойно ли ме чакаш. Щастливо ли живееш.
Досеща ли се някой сърцето ти къде е.
Мария Донева 
Където и да бъдеш – ти си тук.
Не мога и да мисля, че те няма.
И милвам мястото до мен – напук
на мисълта, че, всъщност, сам се мамя…
🙂
ВЕЛИКО
не знам каква стойност има като текст. но сигурно има и други хора, които се чувстват така понякога.
Страхотно 🙂