В очакване кога ще те целуна,
прелиствам часовете като книга.
Светулките си вдигнаха катуна
и вече няма кой да ми намига.
През юни на човек му се обича.
Дали ще дойдеш скоро, аз не зная,
а трябва да получа – спешно, лично –
една целувка сладка най-накрая!
Аз всеки ден ти казвам нещо мило,
защото аз съм много мил човек.
Сърцето ми обаче се е свило
и го вълнува всеки полъх лек.
По-нататък не го помня, а и това не съм сигурен, че е вярно.
Но имаше
Бъди додобър
Ела да ме целунеш и
нещо мило в отговор кажи ми.
какви стихотворения знаеш ти!
Ами връзват се.
Хубави, какви!
Бъди добър, ела да ме целунеш
и нещо мило в отговор кажи ми.
Pingback: Само през юни! | Блог на Zelenkroki