Във леопардовия мрак
на улиците летни
един любовен котарак
зеници ще присветне.
Една светулчица любов
над него ще прелитне.
Сърцето – липово листо –
ще трепне беззащитно.
То иска да се предаде
съвсем без бой, самичко.
Луната да го отведе.
Довиждане на всичко.
Дано, дано не се спаси
и пътя му да мине
луна със сребърни коси,
луна със дрехи сини.
Мария Донева 
ЛИПА
Липата в юни е пияна
от красота, от аромат.
Край клоните припламва пяна
от лек прашец и ярък цвят.
Стъблото е покрито с мека
кора и мравките от там
по тази светеща пътека
възлизат в липовия храм.
А влезне ли пчела в короната,
жужи щастлива и трепти
и жълтоален цвят напомня тя,
с нектар когато отлети.
Потръпват сребърните листи
и с дъх насищат тоя ден.
И пее той – с любов пречистен
и с ранна зрялост напоен!
Христо Батинков
Обичам твоите стихотворения, Христо 🙂