Паяк, седнал по турски
във дюкянче на ъгъл.
Който иска, го търси.
Никого не е лъгал.

Кой от тука ще мине? –
гледа над очилата.
Не с памук, със коприна
им изважда душата.

И ги черпи с локумче,
и локуми разтяга.
И си има на ум, че
те не бързат да бягат.

Те са толкова тъпи,
те са толкова боси…
И животът им скъп е,
а е виснал на косъм.

А отминат ли тежко
със шестте болни крака,
ги изпраща с насмешка.
Той умее да чака.