Любовта ми лети.
През пространства огромни,
с пълен куфар с мечти.
Той лети. И ме помни.
През небето пътува.
Как е чудно да зная –
тази нощ ще нощува
пак във своята стая.
С часовете расте.
Аз какво се тревожа –
това малко дете
и без мен вече може.
Моят син. Той е мъж.
Аз се давя във трепет.
Боже Господи, дръж
самолета във шепа.
Да ти е жив и здрав! И да те радва!
.
🙂