Нещастието ни е в кърпа вързано,
но нека засега да го отложим.
Ела да ме целунеш. Без да бързам,
ръката си в ръката ти ще сложа.
Нещастието вече си е наше
и никой няма да ни го отнеме.
Във шепата ти като в топла чаша
се е събрала малка глътка време.
Каква наслада е да помълчим.
Да се допреш до мен. Да си почина.
От толкова отблизо не личи,
че сме дефект във общата картина.
Мария Донева 
Иххх! Чудно е!
Обаче:
Нещастието казвам, че го няма
и в този план не ми се ще да спорим.
А болката – дори да е голяма,
ми, по-добре за друго да говорим.
Я виж, на клона птица се е свила.
Ти вярваш ли, че всъщност е щастлива?
А ето как потрепва, търси сила
и с вятъра отлитва да се слива.
.
🙂
Я не люблю фатального исхода, От жизни никогда не устаю. Я не люблю любое время года, Когда веселых песен не пою.