.
Думите са призраци на истинските неща.
С думи истинските неща се призовават да се явят и да се разкрият.
Не можеш да стигнеш до дъното на думата, не можеш да я сграбчиш.
Тя се поражда в ума ти и се оформя в устата ти, но не можеш да я захапеш, да я сдъвчеш и да я погълнеш.
В думите се вселява същината на нещата и остава свежа и жива, дори ако самите неща изчезнат.
Думите са мъчително недостатъчни. В думите е най-важното.
А стихотворенията са призраците на думите.
.
Мария Донева 
Думите живеят единствено в човешките души – без тях думите не съществуват. Записано, словото умира и е в гроба дотогава, докато някоя жива човешка душа го приеме в утробата си и му даде нов живот. В един мъртъв свят без живи души – мъртви са и думите…
Но светът не е такъв, светът е августовски, слънчев, дъждовен, обитаем, пълен с дебели бебета, добронамерени непознати и стари приятели, които очакват да им се обадим.
Разбира се. Аз имах предвид – сами по себе си, без този жив свят – думите наистина са призраци. И то мъртви. А докато някой живее и ги помни, те живеят и ни напомнят за самите нас…
Стиховете са Ангели-пазители на думите…
… Думи.
Събрани на купчинки звуци
в които изливаме себе си.
И колко ли често съжаляваме
че сме запълнили с тях
пространството на тишината…
И още – думите са заклинания,
с които ти – в неловкост или страх,
в несигурност – ох, пак ли нещо там –
оборваш тези колебания
във знак че си готов –
вглъбен и сам –
да срещнеш огън, дъжд, любов
и прочие, и всякакви влияния,
включително вида на онзи ров,
причакващ там…
И прах…
Това разбрах.
.
🙂