Даже и ако ме няма,
няма времето да спре.
Няма да си с мен. И няма
да отидем на море.
Няма да напишем книга.
Няма да я прочетем.
Ако нещо не достига –
няма и да разберем.
Както е обикновено,
наболява и горчи.
И че беше част от мене,
днес почти не си личи.
Тъй както чудна прима
куп ПоЧитатели търпиш . . .
Права над тебе имат само римите,
които ти твориш.
e, сега…