Кога се роди, кога порасна, училище завърши, че и рожден ден на всичкото отгоре!
Миналата година стана на 18, но не почувствах някаква рязка промяна.
А сега… 19. В сряда ги изпратиха от училище, един вид завършиха семестриално. Сега остават матурите, балът, държавните изпити по специалността… и пътят.
Това е едната мантра: Да стане, каквото той иска.
Имам още една: Светлината ми расте и се издига.
Да стане, каквото той иска.
Да ти е честит! ❤
Като видя така порастнали "деца" и все си мисля какво ли е чувството когато станат "големи хора"….Дали ще ми е по-радостно, че вече съм ги отгледала или ще ме е страх, защото скоро ще отлетят със своите си криле? Такива ми ти дилеми 🙂
Мисля, че винаги ще е всичко ❤
❤
Или кахъри!?
Малки деца бели кахъри, големи деца големи кахъри! По-скоро страх от този забързан свят…
Честито и от мен! 🙂 Щастливо плаване в океана на живота! А, мама да се радва повече и повече!…
Късмет!
Благодаря!
Честит да е! Да срещне добро и добро да прави! И късмет, разбира се, в адекватни дози! Много се радвам заради теб, Мария!
🙂
Благодаря, Тошко!
Честит да бъде Иво! Жив и здрав да ти е!
Да стане най-доброто за него (и теб). Щастливи сме, когато децата ни са щастливи. Та – щастие, Миме!
Само да са здрави и да са добре 🙂