.

Езикът скита. Среща. Назовава.
Потапя се в безкрайното си детство.
Езикът световете опознава
и приласкава своето наследство.

Надниква и навлиза в чужди тайни.
Целува, гали, вкусва и се влюбва.
Поема на пътуване безкрайно
и радостно, наивно се загубва.

Крещи и тропа. Плъзга се безшумно.
Спестява си, каквото е записал.
Езикът е пастир на кротки думи.
Езикът е ловец на звук и смисъл.

.