Следят те с поглед непонятен
несговорчиви небеса.
Какво те води на земята?
Ще могат ли да понесат
очите ти – света да гледат,
ръцете ти – да месят хляб,
сърцето – всичките победи,
които ще те сполетят?
Безсмислено ли е, случайно,
че дишаш и живееш тук?
Небето пази тази тайна
във облак, свит като юмрук.
И ако завали над тебе,
дали живот, или ръжда
ще ръснат тайните вълшебни,
които падат със дъжда?
Но тайната известна
на много хора по света
е, че във живота няма лесно,
но пак живеем заради чуждите чада.
Мария, с най-добри и благородни чувства! Много хубаво стихотворение!
🙂