Със теб не сме се разделяли,
откакто се разделихме.
Аз пак те мисля в неделите,
които не споделихме.
Аз пак те чакам по празници,
ти все така си далече.
И нищо в теб не ме дразни,
и нищо в теб не ми пречи.
Очакване непрекъснато,
и радост – даже по-силна.
Спокойно, плътно отсъствие,
което да ме закриля.
Мария Донева 
Вълшебно! Цяло състояние на духа, настроение, усещане, липса и присъствие….отразено в три стиха
Благодаря 🙂
Иххх! 🙂
…
Със теб не сме се разделяли,
всичко наред е формално.
Отдавна не сме споделяли,
ала това е нормално.
И пак посрещаме празници,
и пак трапези ще има.
Думите някак са празни и
гладки с вкуса си на глина.
В очакване сме и двамата,
каквото трябва – да стане.
Дали да махнем измамата?
Все нещо от нас ще остане…
…
.
🙂
Това, което остане…
То на кого ще потрябва?
Аз помня, имах желания,
но те отслабват, отслабват…
Аз знам, че може да бъде,
по-живо, по-интересно.
Но всеки избор е труден,
а да кротувам е лесно.
Удобна стара черупка,
в която с теб да се пъхнем.
Сърцата тихичко тупкат,
преди съвсем да заглъхнем.
🙂