Тодор Толев
В пожълтелите градинки
почти няма стари хора.
Пейки има, но саминки,
неуютен е декорът.
А въпросните старици
знаят своята пътека.
Стискат в шепичка парици –
все ще има за аптека.
И за обед мъкнат хляба,
вкъщи ще приготвят супа.
В случай, че си имат дядо –
той обича пълна купа.
Верно, трудно се оправят
с дати, дози, снимки, всичко.
Но добре е – ще забравят,
божичко, че са самички.
…
ъ!… къде ме сложи… ми, стеснявам се… като провинциалист в Ермитажа… 🙂
страхотно е, Тошко! благодаря ти!