В пожълтелите градинки –
събирачки на листа.
Бабите ще пият гинко
да си върнат паметта.
И какво ли им се губи,
да го връщат пак назад?
Техните мъже са груби,
както всичко в този свят.
И ръцете им са тежки,
точно както старостта.
И животът – пълен с грешки,
както паркът – със листа.
Те се мъчат да измамят
времето и то да спре.
Може би така, без памет,
бабки, ви е по-добре…
Мария Донева 
Добре е без памет. Направо безпаметно добре! 🙂
🙂
Их че е хубаво, хубаво, хубаво! 🙂
И в тази връзка, виж –
…
В пожълтелите градинки
почти няма стари хора.
Пейки има, но саминки,
неуютен е декорът.
А въпросните старици
знаят своята пътека.
Стискат в шепичка парици –
все ще има за аптека.
И за обед мъкнат хляба,
вкъщи ще приготвят супа.
В случай, че си имат дядо –
той обича пълна купа.
Верно, трудно се оправят
с дати, дози, снимки, всичко.
Но добре е – ще забравят,
божичко, че са самички.
…
.
🙂