Имаше едно време една принцеса, която от все сърце желаеше да бъде като принцеса.
Обличаше се като принцеса, танцуваше като принцеса, хранеше се като принцеса и дори кихаше като принцеса.
Тя беше мила, добра и милосърдна, но тъй като в книгите за принцеси пишеше, че всяка принцеса е ДЛЪЖНА да бъде мила, добра и милосърдна, нашата принцеса правеше всичко както трябва и защото така трябва.
Гушкаше деца, хранеше птички, даваше подаръци, посещаваше болни.
Одобрението на народа беше много важно за принцесата, защото показваше, че тя се държи точно както подобава.
Защото всички я гледаха, тя трябваше да бъде винаги усмихната, весела и търпелива. Дрехите й трябваше да бъдат изгладени, а коремът й плосък.
Принцесата много искаше да бъде като принцеса и всички да я харесват. Тя приемаше покани за балове, дори когато краката й трепереха от прекалено много танци. Съгласяваше се да държи речи на всякакви събития, дори когато нямаше време да разбере какво се прави там и кой друг ще участва. Защитаваше каузи и подписваше петиции. Тя искрено се вълнуваше от важните неща, но правеше всичко както трябва и най-вече защото така трябва.
Принцесата беше много изморена.
Тя имаше чувството, че постоянно лъже, а не можеше да си спомни кого е излъгала, за какво и защо. Очакваше, че хората ще разберат истината за нея и се страхуваше от този миг.
Принцесата беше толкова отдадена на мисълта, че трябва да бъде като принцеса, че без да разбере, забрави, че наистина е принцеса по кръв, по характер и по всичко.
Седна на едни стълби и плака, докато очите й кървясаха, носът й стана голям и червен, а устните й се подуха. Тя изрита много красивите си обувки с много високи токчета надолу по стълбите и забърса сълзите си с копринения си ръкав, а пайетите и кристалчетата по него болезнено я одраскаха по лицето.
Тя стана и като се подпираше по стената, вървя по коридора, докато стигна до спалнята си. Разкопча няколко копчета, развърза колана и в крайно непринцески вид се пъхна под завивката, както си беше с дрехите.
Поспа един час, а после стана, изкъпа се и продължи да се прави на принцеса.
А то просто не беше нужно.
Това понякога се случва с всички нас. Макар че, по скоро се правим на перфектния служител, най-добрата майка и така…а наистина, просто не е нужно
лошо нещо е престараването, и край няма
не знам какво трябва да се случи, за да излезе човек невредим от такава въртележка
ох
ох