Унижението е нещо нормално.

На това учат детето ми в училище ден след ден.
Ще дам един прост пример.

След дългогодишно чудене се взе решение и в нашето училище учениците да носят униформи. По-конкретно – синя ризка с плохи и бухнали ръкавки, която е пропуснала времето си с някоя и друга година. И тъмен панталон по избор.
Накараха децата да си купят по една такава риза от едно определено място точно преди 24 май, за да минат с тия ризи на манифестацията. Предполагам, че за част от учениците след 4 месеца ще е нужна нова риза, с номер по-голяма, защото те растат, особено през лятото, но нищо.
Повечето деца не си купиха ризи тогава, нямат и сега.
Добре.

Сега започна новата учебна година и ръководството е решило, че не може да се влезе в училище без униформа. Което означава, че тези 5 – 10 човека от клас, които имат вълшебната риза, влизат през портала, мятат ризите си през прозореца, други деца ги обличат и също влизат, ако трябва – ризите правят още един полет, до прибирането на цялото паство в сградата. После повечето ризи отиват в раниците и народът си ходи по тениски. Същите зорки учители, които са пазили на входа да не проникне нарушител без униформа, влизат в час, нищо не забелязват и започват да преподават. И животът си върви.

Сигурно на учениците даже им е весело да надхитряват системата.
Сигурно и учителите някак преглъщат това формално и тъпо… как да го нарека?!
Аз обаче беснея, защото така децата се научават, че правилата са формални и най-големият купон е да ги заобикаляш. Че хитруването е хубаво нещо. Че да си безотговорен е добре. Че да си лъжец означава да си победител.

Това е все едно да минават всеки ден с едра шкурка по чувството им за самоуважение, докато приемат очевидното – да лъжеш не е срам и унижението е нещо нормално.

Аз беснея, но нищо не предприемам, защото не съм се записала в настоятелството като моден консултант. Нито ще отида при господин директора да го питам какви са тия лицемерни глупости и на какво си въобразява, че учи децата.
Ще кажа на сина си какво мисля и защо, за да добави той още една възможна реакция в библиотеката си от човешки реакции… И толкова.
И аз съм ходила на училище, личи си, нали?

19 thoughts on “Унижението е нещо нормално.

  1. Излиза, че всеки училищен ден започва с доза формализъм. С атака срещу смисъла. Жалко е.
    Аз мисля, че тази работа с униформите би могла да е съвсем друга. Например, ако учениците се приобщят към измислянето на своята си училищна униформа, на логото на училището и пр. Да участват в създаване на традиции. Ама не, друго си е да ги принудиш да хвърлят тези неща през прозореца.

  2. Мисля, че трябва да отидеш при директора. Нещата рядко се самонареждат. Всъщност никога.

  3. Я па тия! Едно време хвърляхме така пионерски връзки през прозореца за завалиите, дето нямат. Имаше случаи, когато предварително се запасявах с по 5-6 в чантата си, че непрекъснато им дъвчех крайчетата и нашите ми купуваха нова, а старата се позашиваше. Явно от антропологическа гледна точка човекът има вградени социални инстинкти в съзнанието си, които се събуждат в опасна ситуация. Никой не им е казал на тарикатите как да мятат ризи, сами са открили тази Америка 🙂 Но аз мисля, че да надхитриш системата у нас често не е унижение, а гордост. Защото често системата е тъпа, както в случая. Униформата в училище не е нещо чак толкова лошо, както знаем, но изборът на дизайна е просто комсомолски. Защо така? Ами щото няма кой да мисли. Тогава защо да се чудим на „децата“, че са непокорни и са солидарни с „нарушителите“? Това прилича по-скоро на протест, а не на унижение. Но не съм вътре в кашата всъщност, не знам дребните, но важни подробности…

    ББ

  4. Здравейте, Мария,
    Аз съм учител и темата ме провокира, защото от няколко години в българското образователно пространство се върти идеята за Униформата (пиша я с главна буква, защото тя буквално заживя свой живот). Та… То не бяха проекти, проекчета, спонсори, анкети, проучвания, дискусии и пр. и пр. Мненията варираха от пълно утвърждаване до пълно отричане. Ние сме страна на полюсите и винаги забравяме, че „истината е някъде там…“, където се срещат противоположностите. Та…(пак „та“) моето мнение е, че ритуализация трябва да има. Тя е свързана с традициите, с почитта, с паметта. И в тази връзка е нужна униформа. Прекрасно е да носиш символите на училището, когато започва новата учебна година, когато те награждават, когато представяш институцията, когато се дипломираш. Тогава – ДА! Чувстваш се приобщен, чувстваш се горд, имаш самочувствие. И Униформата се чувства такава.
    Това, обаче което си е наумил вашият директор е не да въведе униформа, а работно облекло. И това е резултат от нашата представа за Униформата, изградена в онези времена….(знаем кои). Не се притеснявайте да изкажете мнението пред училищното ръководство, то трябва да има приемен ден. Доводите ви са силни и обосновани. Смятам, че ще ви подкрепят и учители, и родители (поне аз бих ви подкрепила, ако сте в моето училище). Не знам какво е егото на Директора, но ако е свестен човек ще отмени тази глупава заповед, която на практика обезценява и обезличава символика на Униформата, като елемент от тържествените ритуали в училище.

  5. Минали са само две седмици от началото на учебната година, предполагам, че нещата ще се наредят – или всички ще си купят ризи, или пропусквателният режим ще се промени. Самата ситуация обаче е толкова ярка и притеснителна, че не пожелах да се въздържа от коментар.

  6. Което училище иска учениците му да ходят с униформи, би трябвало да намери пари (не от родителите), да ушие униформите и да ги раздаде на децата. И тогава да взисква носенето им. Другото е изнудване на родителите в днешното време на криза. И понамирисва малко на корупция – дай да натоварим с поръчки еди-коя си приятелска фирма.

    Абе, даскаля, я учете децата да мислят с главите си, а не да ходят еднакво облечени, за да се ласкае самолюбието на съответния директор колко добре подрежда нещата в повереното му школо.

    Личен пример: не мога да забравя как през 1975 г., точно преди да завършим гимназия (МГ), тогавашният директор Друмев едва не ме острига нула номер, щото някой ме видял без фуражка (!) и му изпял голямото ми прегрешение. А днешните униформи са като едновремешните фуражки. Полза от тях – никаква.

  7. Живея в Канада, децата ми ходят на училище, в училищата има униформа и това ми харесва. В кварталното начално училище просто са казали блузите да са бели, а панталоните тъмносини, всякакъв вид, може и дънки. В гимназията са строго определени, купуват се от определен магазин и са с емблемата на училището. Всяко училище си определя само дали да има униформа или не, най-често униформи имат частните и престижни училища, но не само те. Униформите ми харесват, защото лишават децата от възможността да се фукат с маркови дрехи, а тези, които имат по-малко пари, да страдат заради това. Изобщо акцентът върху показността се измества. Във въпросното българско училище инициативата е много добра според мен. Просто не трябва да пускат учениците без униформа в училището, и къто видят вътре ученик без униформа, да има санкции, ако трябва и строги. Всеки ученик, който постъпва в това училище, трябва да знае предварително, че това е условието. Но си представям ако наистина приложат такива строги мерки, какво недоволство ще има. И разбирам директорите и учителите че не смеят да бъдат по-строги и последователни.

  8. ББ както винаги не е разбрал смисъла на това, което се говори. Унижението не произлиза от това, което правят учениците. То наистина е техният протест. Унизително е онова, което правят с тях учителите- на вратата не ги пускат без униформата, а после в клас „не забелязват“, че повечето деца са без нея. Всъщност и това е протест- протестът на учителите по отношение нареждането на директора. Ама няма да му кажат гласно, че нареждането му е тъпо. Така показват пред учениците си, че и те са се поддали на унижението да нямат право на мнение и да протестират тихомълком. И на какво ще ги научат така? На лицемерие, естествено.

  9. Няколко риторични въпроса:
    Децата на родителите или на училището принадлежат? Или са самостоятелни същества, с разум, вкусове и интереси? Кой ще ги носи униформите – директора ли, учителите или родителите?
    Като ни караха да носим пионерски връзки, после униформи щастливи ли бяхме? Следва ли сега, че като им налагат униформи някакви училища без традиции и собствена физиономия децата са щастливи?
    С две думи – униформа могат да налагат само 4-5 средни училища с име в София и още 3-4 в страната. За останалите – униформа само ако е дело на „децата“.
    В конкретния случай – див скандал на първата родителска среща, когато влезе директора и официален отказ за съобразяване с правила, за които мнението на родителите и особено децата не е взето под внимание.

  10. Защо го наричате унижение? Това е дребното надлъгване, което правим ние, а от нас го учат и децата ни. И аз мисля, че щом училището ( училищното настоятелство) е решило да има определена униформа, трябва да я осигури на всички деца. Не виждам проблем тогава всеки да ходи с униформата си всеки ден. Така се изгражда самоуважение и уважение към другите.

  11. Прощавайте, Мария, не мислите ли, че тук участват и родителите? Първо, те не са спазили правилото да купят униформи на децата си. Второ, доста от тях са наясно с номера с преобличането, но за разлика от вас го одобряват.
    С какви мерки мислите, че разполагат „зорките“ учители? Да не пуснат детето в час, защото нямало униформа, пък и под какъвто и да е предлог, не могат, защото това нарушава правата му. Да го убеждават с думи, все едно че нищо не са му казали, а може и детето да им отвърне:“Абе я си гледай работата“. Могат да напишат забележка, от която на детето обикновено не му пука, на родителя тоже. Ако много настояват, възможно е родителите просто да си отпишат детето от това строго училище и да го запишат в друго, имат това право. А училищата рядко могат да си позволят да губят ученици.
    Та грешката на учителите е, че опитват. По-добре е въобще да не изискват задължително униформи, когато не могат да го приложат. Тук сте права, получава се вредна непоследователност.

    • Всеки май гледа да надхитри някого по образец,който е показан от възрастните.Ако е униформа трябва да е безплатна за цялата страна за сметка на училището и за всички!!!

  12. Може ли все пак да ви попитам, защо споделяте това с нас, a не с учителите? Все пак това става в училище, а не във фейсбук ! Дотам ли им нямате доверие, че „беснеете“, но не смеете или не желаете да им споделите какво намирате за нередно? Да, беснея, ама няма да отида, не е много разумна реакция. Защо сте възприели учителите и директора като противникова страна, а не като хора, които ще почувстват вашата подкрепа за спазването на едно въведено правило?

  13. Доста въпроси са се събрали и сигурно няма да отговоря на всичките. Това, че текстът провокира толкова силна реакция, показва, че съм настъпила по болно място много хора и едва ли ще е лесно да се намери просто и лесно, еднократно и веднъж-за-винаги решение.
    Моето дете отиде и купи въпросната дрешка още в края на април, доколкото си спомням, и ходи на училище с нея. Връща се пак с нея, само че в чантата.
    Наричам го дете главно по сантиментални подбуди, иначе той си е навършил пълнолетието още преди половин година.
    Защо други родители не са осигурили на децата си нещата, необходими за училище, не зная точно. Може да има милион различни причини.
    Не се ядосвам на децата, които правят бели – сега им е времето за това.
    Всъщност се чувствам най-съпричастна към положението на учителите в тази неприятна и грозна ситуация. И аз съм била учителка достатъчно дълго време и зная какво е да се налага да действаш в противоречие със собствения си здрав разум, защото така е наредено (такава е програмата, такива са изискванията, това е в учебника и т.н.), да гледаш децата гузно и като цяло да си в ролята на стражар, който изпълнява заповеди. Естествено, че никой няма демонстративно да напусне работа заради едни пикливи ризи я! Плюс това доста от конфликтните ситуации сами се решават с времето или пък с преговори и промени в наредбите – за които пак трябва време.
    Важното е друго – непоследователността в изискванията е обезверяваща и деморализираща. Случаят, който разказах, е миниатюрно примерче за цялата патова ситуация, в която сме забъркани в качеството си на ученици (бъдещи, настоящи или бивши), родители и учители – т.е. всички без изключение.
    Да се вдигне скандал е най-лесното и първосигналното, и той може да бъде оздравителен или пък още повече да се затегне и влоши положението. Нито ми е в природата, нито ми е в намеренията да ходя да се карам. Предстои родителска среща, ще го обсъдим.
    Както казах, синът ми е пълнолетен. На този етап предлагам помощта си, но не я натрапвам – ще помогна, ако и когато той поиска.
    По въпроса как така пиша за това, което ме вълнува, в собствения си блог и на собствената си страница… трябва ли да отговарям изобщо? 🙂
    Добре, ще отговоря 🙂
    Блогът ми е точно за това – за нещата, които пиша, правя, виждам и чувам. Може би част от тези неща вълнуват и вас. Вие затова сте тук и четете тези (макар и явно недостатъчно разумни според вас) редове.
    Аз съм от хората, които най-често първо мислят, после действат. Харесва ми да споделям и да общувам със света. Затова пиша тук и изобщо, и с това си изкарвам хляба.
    Нещо против?

  14. Oх, минава полунощ и не му е времето, но все пак: нямам против, че изнасяте това, което ви вълнува тук. Но мисля, че е добре да го изнесете на учителите. Смятам, че трябва да им имате повече доверие. Може и на родителската среща в началото на годината, все тая. Извинявам се, че се намесих.

  15. Проблема е на училищното ръководство, заради това, че не са успели правилно да представят значението на училищната униформата. Затова доколко тя е задължителна и важна за учениците в това училище! В нашето училище униформите са задължителни, както за първи, така и за дванадесети клас и Ви уверявам, че никой от децата не ги има като нещо унизително и нещо срещу, което трябва да се противопоставят. Униформата за тях е нещо нормално и е част от ученическата им идентичност, която моето дете носи с голямо желание. Мисля, че Вие трябва да отидете и да поставите въпроса там, където трябва, защото тук може да се изпише много по темата, но няма да се реши проблема. Може пък и да имате успех. Желая ви приятен ден!

  16. Така е, Мария, и аз ежедневно се гневя на училището и на непукизма на учителите, който прави непукисти и децата. Гневя се и на катаджиите, които внушават на децата, че бащите им спокойно могат да нарушават правилата, ако си платят на когото трябва, но да продължим за училището. Естествено, и аз се питам: какво да направя? Да изисквам от учители, директори, инспекторат, министерство? Може, но едва ли ще променя нещата. Затова правя като тебе: уча детето си как да приема нещата. А за да променим системата, трябва да се организираме..

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s