Писмо до мен след 50

DSC03091

Здравей!
Надявам се, че вече си мъртва.
Това е първото, което ми хрумва да ти напиша в началото на писмото.
След 50 години ще си на 89, преди малко навършени. Не е чудо на чудесата, макар че знам ли как ще е след половин век. Може би ще сме изтровени и мутирали и ще угасваме рано-рано от гнусни болести; или пък напротив – медицината немилостиво ще ни крепи до 150-годишна възраст, и тогава ще значи, че си на попрището жизнено в средата, пак и отново, а? Иска ли ти се да е второто?
Не те виждам като бабичка. Дебела и ох-ох-мрънкаща, или пък суха и речовита, каква баба си ти? За какво си мислиш по цяла нощ?
Сигурно си влюбена, само че от къде си намерила по-възрастен мъж, за да го харесаш? Едва ли са останали много. По-млад ли си намерила? Сигурно е някой, който може да те научи на неща в област, която ти е непозната, иначе умът ти ще се пречка постоянно, ще тича наоколо като непослушно младо куче и ще ви донася каквото е уловил – наблюдения, странни заключения, гледки и тъги. Твоят тъжен и пъргав ум, който лови безполезен дивеч още от сега.
Дали още го имаш свой? Подивял ли е?

Добри ли са думите към теб?  Дано не са те изоставили.

Има едно стихотворение от преди 25 години (твои 75) – когато съм била… когато сме били на 14:
Ако думите ми свършат, пясъкът ще замълчи. Нещо в мен ще се прекърши. Ще пресъхнат сто реки. Който тайно е завиждал, срещу мен ще вдигне глас. Но това, което виждат, вече няма да съм аз. Аз ще бъда надалече, зад балкани и нивя, за да събера във шепи разпиляните слова.
Е, далеч е от съвършенството, но то пък кое ли е близо.
Имаш ли внуци? Сигурно ти е трудно да контролираш изблиците си на любов към тях. И сигурно вече съвсем неприкрито не понасяш чуждите деца и обожаваш своите. Ей, те не са твои, нали не си забравила?
Забравяш ли? Дали си глупава вече?
Толкова ми е тъжно за теб… Толкова съм се затъжила за тебе, момиче. Липсваш ми.
Какво мислиш за мен? Радваш ли се, че не пуша? Сърдиш ли се, че не спортувам? Или точно напротив? Ако ме помниш изобщо…
Какво ти трябва? Всичко ли си имаш? Искаш ли да ти изпратя нещо, някак, по някого?
Момиче, момиче, смешно момиченце, дано си добре.

DSC03092

6 thoughts on “Писмо до мен след 50

  1. Колко хубаво, Мария… колко обич заслужават всички тези момичета; добре си се сетила!

  2. Много добра идея. Иде ми и аз да си подаря едно такова. Иначе текстът на Мария прочувствен, елегантен сплит от разни нюанси на усмихната тъга. Благодаря.

  3. браво на момичето! много хубав текст, наистина.

  4. само на 39 … а с пожелание за след 50?
    Недейте. А ако сте на 50…вече?
    Без всякакво съмнение след 50 ще съм мъртва. Имах привилегията да познавам чудесна жена, която и на 96 споделяше всеки ден като …поредния ден, който започваше към мен с „Добро утро, как спа тази нощ? Добре ли си?“, а завършваше с последния куплет на Лонгфелоу „Отиде си денят“ и с копнеж е очите. Това още ме топли.
    Когато си отиде й изпратих това.

    39 е невероятна възраст, с много изминали и много бъдещи поредни дни.
    И с вашите думи детето ще живее дълго.
    Това е извън всякакво съмнение.

Вашият отговор на Костадин Костадинов Отказ