Всичко, което имахме…
Кой ще го притежава?
Ние живяхме скрити
в тайната си държава.
Бяхме си всичко. Двамата.
Имахме политика –
граници нека нямаме,
да не граничим с никого.
Колко пътеки минати.
Колко целувки взети.
Аз ли ти бях родината?
Ти ли ми бе морето?
Вече сме си история.
Вечност от ден до пладне.
Нашата територия
просто ще се разпадне.
Мария Донева 
Да… прекрасни аналогии, Мария…
на този свят всичко е направено от едни и същи материали. предимно вода.
……. те държавите… все си сменят териториите)
не знам
Краят на стихотворението ме изненада….Къде е идеята да сме отвъд граници и политическа история? Изгледайте пак „Английския пациент” и може би ще краят ще е друг.
Каква политическа история?!