За малките неща и огъня

През зимата се отопляваме с една печка с дърва. Не може да се сравни с нищо друго – наситената трайна топлина и удоволствието да наблюдаваш пламъците.
Татко пали огъня – това е мъжка работа. Той е голям майстор на паленето на огън, макар че майка често го критикува и му показва как е правилно според нея.
На мен не ми пречи – да си спорят, нали след малко ще стане топло, чак горещо в стаята.

Татко безброй пъти ми е обяснявал, че човек трябва да си осигури всякакви дърва за зимата.
Трябват подпалки – трески, съчки, хартия – защото те пламват лесно.
Трябват средно дебели дърва – да поемат огъня и да го задържат. Те вече наистина топлят, но също изгарят бързо.
Най-богатата работа е да имаш голяма печка и вътре да се побира цял пън – той държи жар, гори бавно и ще ти бъде топло цяла нощ, чак до сутринта.

Ако имаш само клечки и съчки, нищо не става – пламват за миг, изгарят за два и не топлят.
Само със средно големи дърва трудно се пали огън, а и трябва постоянно да добавяш нови и нови, за да го поддържаш.
Само с големи изобщо не можеш да запалиш огън. В печката няма ли въглени и пламък, ще се гледате с тоя пън, ще се мъчите, ще си мълчите и ще си мръзнете (докато съвсем си омръзнете).

Всичко трябва. Трябват ни и малките неща, до последната троха, пощенска картичка и целувчица.
Трябват и средно големите, които запълват дните и увличат и създават смисъл всеки ден.
Трябват и големите, и огромните трябват, защото без тях не се живее.
Само с тях се живее, но не е хубаво.

NB Трябва да слушам татко, дори когато повтаря едно и също безброй пъти, защото има шанс на хилядния път да разбера какво ми казва.

10 thoughts on “За малките неща и огъня

  1. Когато бях малък – не че сега съм пораснал, също вкъщи с печка се топлехме. Дядо се занимаваше с това – огромен, всемогъщ и всезнаещ, един панагюрски Зевс, Хефест и Прометей едновременно, той палеше огъня, стъкмяваше дървата. И изпод ръцете му плъзваше топлинка, та скоро цялата стая сгряваше, а и мъничкия тошко покрай другото. Ясно беше кой прави огъня. Дядо ми!
    Горд бях, че дядо ме пращаше за дърва и аз ги мъкнех, изплезил езиче от усилие, и ги стоварвах до печката, и отивах за още. И разбирах, че онзи огън, който след час или пет ще дойде, той още е в дървото скрит и някой трябва да го подготви и да му се помоли да излезе оттам. И осъзнавах, че огънят преди себе си е нещо друго, ала какво – така и не схванах, макар че доста време на училище ходих.
    И друго разбрах тогава. Че огънят свети и топли, ала болезнено пари. Това усещах всеки път, щом пробвах да проверя с пръстче какво има там, вътре в алените пламъци. Макар да болеше, много пъти съм провеждал това свое раннодетско изследване, аз и сега го правя и пак ме боли. Както преди. Единствено това схванах, че усещаш изгарянето едва когато се пъхнеш в огъня. И никога преди.

    Ми, такива работи относно печките и огъня…

    🙂

  2. 🙂 Е, а моят татко винаги повтаряше: „Само дърво огън не държи“…

Оставяне на отзив за Мария Отказ

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s