Стопи се последният сняг,
съвсем неусетно изчезна –
спестявания на бедняк,
трогателни и безполезни.

Задават се дни – на тълпи,
със тропане, с ропот и с трепет.
И как ще ги изтърпи
душата ти с празни шепи…