Отново си далеч от пролетта.
И нямаш ни една любовна мисъл.
Какво да си прикриват със листа
дърветата? И както ходиш кисел,
по миглите снежинки се лепят,
а къщите са бели като булки.
Не хора, а кокичета вървят –
със преспи върху шапки и качулки.
Палта дебели – топличко под тях.
Примижват замъглени очилата.
И вместо яд, на теб ти идва смях
от капката, полазила в яката.
И вместо в лед, снегът минава в кал –
кафява, сочна и мекосърдечна.
О, явно ти не си добре разбрал,
и пролетта не е съвсем далечна.
Мария Донева 
ее, Мария, успя това стихотворение да ми докара хубава усмивка. Благодаря!
аз благодаря 🙂 значи стихотворението си е свършило работата 🙂
За първи път попадам на такова пророческо стихотворение – метеорологична прогноза. :)) Вчера, като го четох в Сурат тефтеря, къщите си бяха още моми с никакви перспективи за брак. И днес иведнъж стихът оживя.
мартенско време 🙂