*
Защо тъгата се изостря и продължава да боли?
Къде, по дяволите, ходи проклетото лечебно време?
Не помня откога е зима. Димят замаяни мъгли.
Надеждите мълчат студено като съкровища подземни.
И тази тежка самота във вечерите се стоварва,
премазва тънката мечта, която някакси покарва,
и бледо, стръкчето пълзи и по зелен корем се влачи,
и времето едва сълзи, и нищо силата не значи.
И сякаш вечно ще остане, инертна и непоклатима,
отпусната, във лед скована,
огромна неуютна зима.
Мария Донева 
дето каза в София наскоро… хората искат весели работи, не тъжни. Ама ме замисли… че всъщност аз обичам зимата
такава една пълна с потенциал
човек като е добре, всичко е хубаво ❤
Защото независимо от всичко ще дойде време за кокичета,
по леки рокли пъргави момичета и майки с бебета в колички
ще сторят весело подсещане на продавачите на сладолед,
че най-напред което ще се прави, е лятото насреща ни,
живот и здраве …
.
🙂