Искам да се сгъна на осем
и съвсем да изчезна.
Любовта? Тя се поизноси.
Явно е безполезно
да съм мила, да се усмихвам
и да не се натрапвам.
Като дете радостта притихна.
Като кокиче капна
капката нежност. Избра си мигла,
мигна и просто скочи.
Ще се обадиш, щом си пристигнеш.
Всичко е ясно. Точно.
Времето дъвче изгнила сламка.
Няма кой да ме гали.
Тлеем отчаяно, в скромни рамки,
както сме се разбрали.
Мария Донева 
Иххх! 🙂
ти си иххх :))
Много е хубаво, но и много тъжно !
Дано поне не е истина
периодично става истина
ммм
случват се
такива
случки
мн истинско
ъхъ
Заглавието ми напомня един любим израз на моя баща. На въпроса:“ Как си? “ обича да отговаря :“Отчайващо добре! „.
🙂
тъжно, а е толкова снежно навън…
а днес е като пролет
утре пак ще падне сняг, после пак ще се стопи… кръговрат, забавно е докато не стъпиш в дълбока локва и не се прибереш с мокра обувка… и все пак е хубаво! 🙂